Преработен 1997 година Този преработен международен счетоводен стандарт заменя МСС 14 Отчитане на финансовата информация по сектори, който беше одобрен от съвета в преработен вид през 1994. Преработеният стандарт влезе в сила за финансовите отчети за периодите, започващи на и след 1 юли 1998.



Параграфи 116 и 117 от МСС 36 Обезценка на активи установиха определени изисквания за оповестяване при отчитане на загубите от обезценка по сектори.
Въведение
Този стандарт ("МСС 14 (преработен)") заменя МСС 14 Отчитане на финансовата информация по сектори ("първоначалният МСС 14"). МСС 14 (преработен) е в сила за счетоводните периоди, започващи на или след 1 юли 1998. Главните промени от първоначалния МСС 14 са следните:
1. Първоначалният МСС 14 се прилагаше за предприятия, чиито ценни книжа се търгуват публично, и други икономически значими предприятия. МСС 14 (преработен) се прилага за предприятия, чиито капиталови ценни книжа или дългови ценни книги се търгуват публично, включително предприятията в процес на емитиране на капиталови ценни книжа или дългови ценни книжа на пазара на публичните ценни книги, но не за други икономически значими предприятия.
2. Първоначалният МСС 14 изискваше информацията да бъде отчитана по отраслови и географски сектори. Той даваше само основно указание за идентифициране на отрасловите и географските сектори. Този стандарт предполагаше, че вътрешната организационна структура може да бъде база за определяне на секторите, подлежащи на отчитане, или отчитането по сектори може да изисква преобразуване на информацията. МСС 14 (преработен) изисква информацията да бъде отчитана по бизнес сектори и географски сектори. Той дава по-подробно указание от първоначалния МСС 14 за идентифициране на бизнес секторите и географските сектори. Изисква предприятието да разгледа вътрешната си организационна структура и вътрешната си система на отчитане за целите на идентифициране на тези сектори. Ако вътрешните сектори не са базирани нито върху групи свързани продукти и услуги, нито върху географските области, МСС 14 (преработен) изисква предприятието да разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно секторно разпределение, за да идентифицира секторите, подлежащи на отчитане.
3. Първоначалният МСС 14 изискваше едно и също количество информация да бъде отчитана и по отраслови, и по географски сектори. МСС 14 (преработен) постановява, че една база за разпределяне е основна и другата е второстепенна със значително по-малко информация, изисквана за оповестяване, по отношение на второстепенните сектори.
4. Първоначалният МСС 14 не разглеждаше въпроса, дали секторната информация трябва да бъде изготвена, като се използват счетоводните политики, приети за консолидираните финансови отчети или финансовите отчети на предприятието. МСС 14 (преработен) изисква да бъдат следвани същите счетоводни политики.
5. Първоначалният МСС 14 беше позволил различия в дефиницията на секторния резултат сред предприятията. МСС 14 (преработен) дава по-подробно указание от първоначалния МСС 14, що се отнася до специфични статии на приходите и разходите, които трябва да бъдат включени във или изключени от секторните приходи и секторните разходи. Съответно МСС 14 (преработен) обезпечава стандартизирана мярка на секторния резултат, но само до степента, до която статиите на приходите и оперативните разходи могат да бъдат пряко приписвани или разумно отнесени към секторите.
6. МСС 14 (преработен) изисква "симетрия" във включването на статиите в секторния резултат и секторните активи. Ако например секторният резултат отразява амортизационни разходи, то амортизираният актив трябва да бъде включен в секторните активи. Първоначалният МСС 14 не разглеждаше този въпрос.
7. Първоначалният МСС не се произнасяше дали секторите, считани за прекалено малки за отделно отчитане, биха могли да бъдат комбинирани с други сектори или изключени от всички сектори, подлежащи на отчитане. МСС 14 (преработен) уговаря, че малки вътрешно отчитани сектори, които не се изисква да бъдат отчитани отделно, могат да бъдат комбинирани едни с други, ако имат значителен брой от факторите, които определят един бизнес сектор или географски сектор, или те могат да бъдат комбинирани с подобен значителен сектор, за който информацията се отчита вътрешно, ако определени условия са налице.
8. Първоначалният МСС 14 не казваше дали географските сектори трябва да бъдат основани върху това, къде се намират активите на предприятието (произхода на неговите продажби), или върху това, къде се намират неговите клиенти (местоназначението на неговите продажби). МСС 14 (преработен) поставя изискването, че каквато и да е базата на географските сектори на предприятието отделни позиции от информация трябва да бъдат представени на друга основа, ако е съществено различна.
9. Първоначалният МСС 14 изискваше представянето на четири главни разреза на информация и за бизнес секторите, и за географските сектори:
а) продажби или други оперативни приходи, с разграничаване на приходите, получавани от клиенти извън предприятието, и приходи, произлизащи от други сектори;
б) секторен резултат;
в) принадлежащите на сектора активи; и
г) основата на междусекторното ценообразуване.
За основна база на секторното отчитане на предприятието (бизнес сектори или географски сектори) МСС 14 (преработен) изисква същите тези четири разреза на информация плюс:
а) секторни пасиви;
б) разходите за имоти, машини, съоръжения и оборудване и нематериалните активи, придобити през периода;
в) разходите за амортизации;
г) непарични разходи, различни от амортизационните;
д) дела на предприятието в нетната печалба или загуба на асоциирано предприятие, съвместно предприятие или друга инвестиция, отчетена по метода на собствения капитал, ако по същество всички операции на асоциираното предприятие са в рамките само на този сектор; и размерът на свързаната инвестиция.
Като второстепенна база за секторно отчитане МСС 14 (преработен) допуска изискването на първоначалния МСС 14 за секторния резултат и го замества с разходите за имоти, машини, съоръжения и оборудване и нематериални активи, придобити през периода.
10. Първоначалният МСС 14 не казваше дали секторната информация за предходния период, представена за сравнителни цели, трябва да бъде преизчислявана за съществени промени в секторната счетоводна политика. МСС 14 (преработен) изисква такова преизчисление, освен ако това е практически невъзможно.
11. МСС 14 (преработен) изисква, в случай че общата сума на приходите от външни клиенти за всички сектори, подлежащи на отчитане, комбинирани заедно, е по-малка от 75 % от общата сума на приходите на предприятието, да бъдат идентифицирани допълнителни сектори, подлежащи на отчитане, докато се достигне нивото на 75 %.
12. Първоначалният МСС 14 позволяваше при секторната информация да бъде използван различен метод на ценообразуване на междусекторните трансфери от този, който е използван за определяне цената на трансферите. МСС 14 (преработен) изисква междусекторните трансфери да бъдат оценявани на базата, която предприятието е използвало, за да формира цената на трансферите.
13. МСС 14 (преработен) изисква оповестяване на прихода за който и да е сектор, считан за неподлежащ на отчитане, тъй като преобладаващата част от прихода възниква от продажби на други сектори, ако приходът на този сектор от продажби на външни клиенти е 10 % или повече от общия приход на предприятието. Първоначалният МСС 14 нямаше такова подобно изискване.
Стандартите, които са с удебелен курсив, трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към МСС. Международните счетоводни стандарти не се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).
Цел
Целта на този стандарт е да установи принципите за отчитане на финансовата информация по сектори относно различните видове продукти и услуги, които предприятието произвежда, и различните географски области, в които то функционира - за да помогне потребителите на финансови отчети:
а) по-добре да разберат дейността на предприятието в изминалия период;
б) по-добре да оценят рисковете и възвръщаемостта; и
в) да направят по-основателни преценки за предприятието като цяло.
Много предприятия предоставят групи от продукти и услуги или функционират в различни географски области, които са предмет на различаващи се норми на рентабилност, възможности за растеж, бъдещи перспективи и рискове. Информацията за различните видове продукти и услуги на предприятието и неговите дейности в различни географски области - често наричана секторна информация е свързана с оценяването на рисковете и възвръщаемостта на диверсифицирано или многонационално предприятие, но може да бъде невъзможно тя да се установи от обобщените данни. Следователно секторната информация е широко призната като необходима, за да се посрещнат изискванията на потребителите на финансовите отчети.
Обхват
1. Този стандарт трябва да се прилага в пълния комплект на публикуваните финансови отчети, които са съобразени с МСС.
2. Пълният комплект от финансови отчети включва баланс, отчет за доходите, отчет за паричните потоци, отчет за промените в собствения капитал и бележки, така както са дадени в МСС 1 Представяне на финансови отчети.
3. Този стандарт трябва да бъде прилаган от предприятия, чиито капиталови ценни книги или дългови ценни книги се търгуват публично, и от предприятия, които са в процес на емитиране на капиталови ценни книги или дългови ценни книги на пазарите на публични ценни книги.
4. Ако предприятие, чиито ценни книги не се търгуват публично, подготви финансови отчети, които са съобразени с МСС, то това предприятие се насърчава да оповести доброволно финансова информация по сектори.
5. Ако предприятие, чиито ценни книги не се търгуват публично, избере да оповести доброволно секторна информация във финансови отчети, които са съобразени с МСС, то това предприятие трябва да приложи напълно изискванията на този стандарт.
6. Ако отделен финансов отчет съдържа както консолидирани финансови отчети на дадено предприятие, чиито ценни книги се търгуват публично, така и самостоятелните финансови отчети на предприятието майка или едно или повече дъщерни предприятия, секторната информация трябва да бъде представена само на базата на консолидираните финансови отчети. Ако самото дъщерно предприятие е предприятие, чиито ценни книги се търгуват публично, то ще представи секторната информация в негов собствен отделен финансов отчет.
7. По същия начин, ако отделен финансов отчет съдържа както финансови отчети на предприятие, чиито ценни книги се търгуват публично, така и отделните самостоятелни отчети на определено по метода на собствения капитал асоциирано или смесено предприятие, в което предприятието има финансов интерес, секторната информация трябва да бъде представена само на базата на финансовите отчети на предприятието. Ако определеното по метода на собствения капитал асоциирано или смесено предприятие е самото то предприятие, чиито ценни книги се търгуват публично, то следва да представи секторната информация в неговия собствен финансов отчет.
Дефиниции
Определения от другите МСС
8. В този стандарт следните термини се използват със значенията, установени в МСС 7 Отчети за паричните потоци; МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика и МСС 18 Приходи:
Оперативни дейности са основните, създаващи приходи дейности на предприятието и други дейности, които не са инвестиционни или финансови дейности.
Счетоводни политики са точно определени принципи, бази, установени правила и практики, които са възприети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.
Приход е брутният входящ поток от икономически изгоди през периода, възникващи в хода на обичайните дейности на предприятието, когато тези входящи потоци резултират в увеличения на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на участниците в капитала.
Определения на бизнес сектор и географски сектор
9. Термините бизнес сектор и географски сектор се използват в този стандарт със следните значения:
Бизнес сектор е разграничим компонент на дадено предприятие, който е ангажиран в предоставянето на индивидуален продукт или услуга или група свързани продукти или услуги и е предмет на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на други бизнес сектори. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при определяне дали продуктите и услугите са свързани, включват:
а) естеството на продуктите или услугите;
б) естеството на производствените процеси;
в) вида или класа на клиентите на продуктите или услугите;
г) методите, използвани за да се разпространяват продуктите или предоставят услугите; и
д) ако е приложимо, естеството на регулаторната среда, например банкови, застрахователни или комунални услуги.
Географски сектор е разграничим компонент на едно предприятие, който е ангажиран в предоставянето на продукти или услуги в отделна икономическа среда и който е предмет на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на компонентите, функциониращи в други икономически среди. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при идентифицирането на географски сектор, включват:
а) сходство на икономическите и политическите условия;
б) връзките между дейностите в различни географски области;
в) сходство на операциите;
г) специфични рискове, свързвани с дейността в дадена област;
д) режим на контрола върху валутната обмяна;
е) прилежащите валутни рискове.
Сектор за отчитане е бизнес сектор или географски сектор, който е идентифициран на базата на посочените дефиниции, за когото се изисква да бъде оповестена секторна информация посредством този стандарт.
10. Факторите в параграф 9 за идентифициране на бизнес и географските сектори не са подредени в специален ред.
11. Отделният бизнес сектор не включва продукти и услуги със съществено различаващи се рискове и възвръщаемост. Доколкото може да има различия по отношение на един или няколко фактора в дефиницията на бизнес сектора, продуктите и услугите, включени в един бизнес сектор, се очаква да бъдат подобни по отношение на повечето фактори.
12. По същия начин географският сектор не включва операции в икономически среди със съществено различаващи се рискове и възвръщаемост. Географският сектор може да бъде отделна страна, група от две или повече страни или регион вътре в една страна.
13. Преобладаващите източници на рискове влияят на това, как повечето предприятия са организирани и ръководени. Следователно параграф 27 на този стандарт постановява, че организационната структура и системата на вътрешни финансови отчети на едно предприятие е базата за идентифициране на секторите. Рисковете и възвръщаемостта на предприятието се повлияват както от географското местоположение на неговите операции (къде се произвеждат продуктите му или къде са разположени дейностите му по предоставяне на услуги), така също и от местоположението на неговите пазари (къде се продават неговите продукти и се оказват услугите). Дефиницията позволява географският сектор да бъде основан на едно от двете:
а) местоположение на производството на предприятието или материалната база за оказване на услуги и други активи; или
б) местоположение на неговите пазари и клиенти.
14. Организационната структура за вътрешни отчети на едно предприятие обикновено ще предостави доказателство, дали преобладаващият източник на географски рискове е резултат от местоположението на неговите активи (произхода на продажбите му) или от местоположението на неговите клиенти (местоназначението на продажбите му). Следователно предприятието разглежда тази структура, за да определи дали неговите географски сектори трябва да бъдат основани върху местоположението на неговите активи или върху местоположението на неговите клиенти.
15. Определянето на състава на бизнес или географския сектор в някаква степен включва субективна преценка. При извършването на тази преценка ръководството на предприятието взема под внимание целта на отчитането на финансовата информация от сектора така, както е изложена в този стандарт, и качествените характеристики на финансовите отчети така, както са идентифицирани в Общите положения на КМСС относно изготвяне и представяне на счетоводни отчети. Тези качествени характеристики включват уместност, надеждност и сравнимост в течение на времето на финансовата информация, която е отчитана относно различните групи продукти и услуги на предприятието и относно неговите операции в отделни географски области, и полезността на тази информация за оценка на рисковете и възвръщаемостта на предприятието като цяло.
Дефиниции на секторен приход, разход, резултат, активи и пасиви
16. Следните допълнителни термини се използват в този стандарт със следните уточнени значения:
Секторен приход е приход, отчетен в отчета за доходите на предприятието, който може пряко да се припише на сектора, и съответната част от прихода на предприятието, която може да бъде отнесена на разумна основа към сектора, независимо дали е от продажби на външни клиенти или от сделки с други сектори на същото предприятие. Секторният приход не включва:
а) извънредните статии;
б) приходи от лихви или дивиденти, включително лихви, от предоставени аванси или кредити към други сектори, освен ако секторните операции са основно от финансово естество; или
в) приходи от продажби на инвестиции или приходи от погасяване на дългове, освен ако секторните операции са основно от финансово естество.
Секторният приход включва дела на предприятието в печалбите или загубите на асоциираните предприятия, смесените предприятия или други инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал, само ако тези статии са включени в консолидирания или сумарния приход на предприятието.
Секторният приход включва дела на съдружника в прихода на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез пропорционално консолидиране в съответствие с МСС 31 Счетоводно отчитане на дялове в съвместни предприятия.
Секторен разход е разход, произлизащ от оперативните дейности на сектора, който може пряко да се припише на сектора, и съответната част от един разход, която може да бъде отнесена на разумна основа към сектора, включително разходи, свързани с продажби на външни клиенти, и разходи, свързани със сделки с други сектори на същото предприятие. Секторният разход не включва:
а) извънредните статии;
б) лихви, включително лихви, възникнали по аванси или кредити от други сектори, освен ако секторните операции са основно от финансово естество;
в) загуби от продажби на инвестиции или загуби от погасяване на дългове, освен ако секторните операции са основно от финансово естество;
г) дела на предприятието в загубите на асоциирани предприятия, смесени предприятия или други инвестиции, отчетени съгласно метода на чистата стойност на капитала;
д) разходи за данъци върху дохода;
е) общите административни разходи, разходите на централно управление и други разходи, които възникват на ниво предприятие и са свързани с предприятието като цяло; обаче понякога се понасят разходи на ниво предприятие от името на някой сектор; такива разходи са секторни разходи, ако те се свързват с оперативните дейности на сектора и могат пряко да бъдат приписани или отнесени към сектора на разумна основа.
Секторният разход включва дела на съдружника в разходите на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез метода на пропорционалната консолидация в съответствие с МСС 31.
За секторни операции, които са основно от финансов характер, приходите и разходите от и за лихви може да бъдат отчетени като отделна нетна сума за целите на секторното отчитане, само ако тези статии са изведени като нетни в консолидираните или самостоятелните отчети на предприятието.
Секторен резултат е секторният приход минус секторния разход. Секторният резултат се определя преди каквито и да било преизчисления за малцинственото участие.
Секторни активи са тези оперативни активи, които са ангажирани от сектора в неговите оперативни дейности и които или пряко се приписват на сектора, или могат да се отнесат към сектора на разумна основа.
Ако секторният резултат на даден сектор включва доход от лихви или дивиденти, неговите секторни активи включват съответните вземания, заеми, инвестиции или други генериращи доход активи.
Секторните активи не включват активи за данъци върху дохода. Секторните активи включват инвестиции, отчетени съгласно метода на собствения капитал, само ако печалбата или загубата от такива инвестиции е включена в секторния приход. Секторните активи включват дела на съдружника в оперативните активи на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез метода на пропорционална консолидация в съответствие с МСС 31.
Секторните активи се определят след изваждане на съответните приспадания, които са отчетени като преки намаления в баланса на предприятието.
Секторни пасиви са тези оперативни пасиви, които произхождат от оперативната дейност на сектора и които или пряко се приписват на сектора, или могат да се отнесат към сектора на разумна основа.
Ако секторният резултат на един сектор включва разходи за лихви, неговите секторни пасиви включват съответните пасиви за начислените лихви.
Секторните пасиви включват дела на съдружника в пасивите на съвместно контролирано предприятие, който е отчетен чрез метода на пропорционалната консолидация в съответствие с МСС 31.
Секторните пасиви не включват пасиви за данъци върху дохода.
Секторни счетоводни политики са счетоводните политики, възприети за изготвяне и представяне на финансовите отчети на консолидирана група или предприятие, както и онези счетоводни политики, които са специфично свързани със секторното отчитане.
17. Дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви включват сумите от такива статии, които се приписват пряко на сектора, и сумите на такива статии, които могат да бъдат отнесени към сектора на разумна основа. Предприятието разглежда своята вътрешна система на финансово отчитане като отправна точка за идентифициране на онези статии, които могат пряко да бъдат приписани или разумно отнесени към секторите. Т.е. налице е презумпцията, че сумите, които са били идентифицирани със секторите за целите на вътрешното финансово отчитане, могат пряко да се припишат или разумно отнесат към секторите за целите на оценката на секторния приход, секторния разход, секторните активи и секторните пасиви от секторите, подлежащи на отчитане.
18. В някои случаи обаче приход, разход, актив или пасив може да са били отнесени към сектори за целите на вътрешното финансово отчитане на основа, която се разбира от ръководството на предприятието, но би могла да бъде счетена за субективна, спорна или трудна за разбиране от външните потребители на финансовите отчети. Такова отнасяне не би представлявало разумна основа съгласно дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви в този стандарт. Обратно, предприятие може да избере да не разпределя някоя статия от прихода, разхода, актива или пасива за целите на вътрешното финансово отчитане, дори въпреки това, че съществува разумна основа за такова разпределение. Такава статия се разпределя съгласно дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви в този стандарт.
19. Примерите на секторни активи включват текущите активи, които се използват в оперативните дейности на сектора, имотите, машините, съоръженията и оборудването, които са предмет на финансов лизинг (МСС 17 Лизинг), и нематериалните активи. Ако отделно перо на амортизацията е включено в секторния разход, тогава съответният актив също се включва в секторните активи. Секторните активи не включват активи, използвани за общи цели за предприятието или централното управление. Секторните активи включват оперативните активи, едновременно използвани от два или повече сектори, ако съществува разумна основа за отнасяне (разпределяне). Секторните активи включват положителната репутация, която може пряко да се припише на сектора или която може да бъде отнесена към сектора на разумна основа, а секторният разход включва съответната амортизация на положителната репутация.
20. Примерите на секторни пасиви включват търговски и други задължения, начислени задължения, аванси от клиенти, провизии за продуктови гаранции, и други рекламации, свързани с предоставянето на стоки и услуги. Секторните пасиви не включват получените заеми, пасивите, свързани с активи, които са предмет на финансов лизинг (МСС 17), и други пасиви, които са понесени за финансови, а не за оперативни цели. Ако разход за лихви е включен в секторния резултат, свързаният лихвен пасив се включва в секторните пасиви. Пасивите на сектори, чиито операции не са основно от финансово естество, не включват получените заеми и подобните пасиви, понеже секторният резултат представя една оперативна, а не финансова нетна печалба или загуба. Освен това, тъй като дългът често се поражда на нивото на централното управление на основата на цялото предприятие, то често е невъзможно лихвеният пасив пряко да се припише или разумно отнесе към сектора.
21. Оценяването на секторните активи и пасиви включва преобразуванията на предишните балансови стойности на идентифицируемите секторни активи и пасиви на компания, придобита в бизнес комбинация, която е отчетена като покупка, дори ако тези преобразувания са направени само с цел изготвяне на консолидирани финансови отчети и не са записани нито в отделните финансови отчети на предприятието майка, нито на дъщерното предприятие. По същия начин, ако имоти, машини, съоръжения и оборудване са били преоценени след придобиването в съответствие с алтернативното счетоводно третиране, разрешено от МСС 16, то измерванията на секторните активи отразяват тези преоценки.
22. Някои насоки относно разпределянето на разходите могат да бъдат намерени в други международни счетоводни стандарти. Например параграфи 8 - 16 на МСС 2 Mатериални запаси дават указание за приписване и отнасяне на разходи към стоково-материалните запаси и параграфи 16 - 21 на МСС 11 Договори за строителство дават указание за приписване и отнасяне на разходи към договорите. Това указание може да бъде полезно при приписване и отнасяне на разходи към сектори.
23. МСС 7 Отчети за паричните потоци дава указание по отношение на това, дали банковите овърдрафти трябва да се включат като компонент на парите в брой, или трябва да бъдат отчетени като получени заеми.
24. Секторният приход, секторният разход, секторните активи и секторните пасиви се определят преди вътрешногруповите салда и вътрешногруповите сделки да са елиминирани като част от процеса на консолидация, освен до степента, до която такива вътрешногрупови салда и сделки са между предприятия от групата в един отделен сектор.
25. Докато счетоводните политики, използвани при изготвянето и представянето на счетоводните отчети на предприятието като цяло, са също така и фундаменталните секторни счетоводни политики, то секторните счетоводни политики включват в допълнение политики, които специфично се отнасят към отчитането по сектори, като например идентифициране на секторите, метода на ценообразуване на междусекторните трансфери и основата за разпределяне на приходите и разходите по секторите.
Идентифициране на секторите, подлежащи на отчитане
Основни и второстепенни формати за отчитане по сектори
26. Преобладаващият източник и естеството на рисковете и възвръщаемостта на предприятието трябва да определят дали основният формат за отчитане на сектора ще бъде бизнес секторите или географските сектори. Ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието се повлияват преобладаващо от разликите в продуктите и услугите, които то произвежда, неговият основен формат за отчитане на секторна информация трябва да бъдат бизнес секторите с второстепенна географски отчитана информация. По същия начин, ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието се повлияват преобладаващо от факта, че оперира в различни страни или други географски области, неговият основен формат за отчитане на секторна информация трябва да бъдат географските сектори с второстепенна информация, отчитана за групите от свързани продукти и услуги.
27. Вътрешната организационна и управленска структура на едно предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор трябва обикновено да бъде основата за идентифициране на преобладаващия източник и естеството на рисковете и различаващите се норми на възвръщаемост, с които се среща предприятието, и следователно за определяне на това кой формат е основен и кой - второстепенен, освен в случаите, предвидени в а) и б):
а) ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятие са силно повлияни както от различията в продуктите и услугите, които то предоставя, така и от различията в географските области, в които то оперира като доказано чрез "матричния подход" към управлението на компанията и към вътрешното отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор, то предприятието трябва да използва бизнес секторите като основен формат за секторно отчитане и географските сектори като второстепенен формат за отчитане ; и
б) ако вътрешната организационна и управленска структура на едно предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор не са основани нито върху индивидуалните продукти и услуги или пък групи от свързани продукти/услуги, нито върху географията, то директорите и управлението на компанията трябва да определят дали рисковете и възвръщаемостта на предприятието са свързани повече с продуктите и услугите или повече с географските области, в които оперира, и като следствие трябва да изберат или бизнес секторите, или географските сектори като основен формат за секторно отчитане на предприятието, а другия като второстепенен формат за отчитане.
28. За повечето предприятия преобладаващият източник на рискове и възвръщаемост определя това, как предприятието е организирано и управлявано. Вътрешната организационна и управленска структура на едно предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане обикновено дава най-доброто доказателство за преобладаващия източник на рискове и възвръщаемост на предприятието за целите на неговото секторно отчитане. Следователно, с изключение на редки обстоятелства, предприятието ще отчита секторната информация в неговите финансови отчети на същата база, на която то я отчита вътрешно пред висшето ръководство. Неговият преобладаващ източник на рискове и възвръщаемост става негов основен формат за секторно отчитане. Неговият второстепенен източник на рискове и възвръщаемост става негов второстепенен формат за секторно отчитане.
29. "Матричното представяне" и на бизнес секторите, и на географските сектори като основни формати за секторно отчитане с пълни секторни оповестявания върху всяка база често ще предостави полезна информация, ако рисковете и нормите на възвръщаемост на предприятието са силно повлияни както от различията в продуктите и услугите, които то произвежда, така и от различията в географските области, в които то оперира. Този стандарт не изисква, но и не забранява "матричното представяне".
30. В някои случаи организацията и вътрешното отчитане на предприятието може да са се развили по линии, които не са свързани нито с разликите във видовете продукти и услуги, които те произвеждат, нито с географските области, в които оперират. Например вътрешното отчитане може да бъде организирано единствено по юридически лица, което има за резултат вътрешни сектори, състоящи се от групи несвързани продукти и услуги. В тези необикновени случаи вътрешно отчитаната секторна информация няма да изпълни целта на този стандарт. Съответно параграф 27, б) изисква директорите и ръководството на предприятието да определят дали рисковете и възвръщаемостта на предприятието са повече продуктово-зависими или географски зависими и да изберат или бизнес секторите, или географските сектори като основна база на предприятието за секторно отчитане. Целта е да се постигне разумна степен на сравнимост с другите предприятия, да се повиши разбираемостта на получената в резултат информация и да се отговори на изразените потребности на инвеститори, кредитори и други за информация относно рисковете и възвръщаемостта, свързани с продукти/услуги и географски свързани.
Бизнес и географски сектори
31. Бизнес и географски сектори на едно предприятие за целите на външното отчитане трябва да бъдат онези организационни единици, информацията за които се отчита пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор с цел оценяване на представянето на единицата в изминалия период и вземане на решения относно бъдещото разпределение на ресурси, освен в случаите, предвидени в параграф 32.
32. Ако вътрешната организационна и управленска структура на едно предприятие и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор не са основани нито върху индивидуални продукти и услуги или пък групи от свързани продукти/услуги, нито върху географията, параграф 27, б) изисква директорите и ръководството на предприятието да изберат или бизнес секторите, или географските сектори като основен формат за секторно отчитане на предприятието, базиран върху техните оценки за това кое отразява основния източник на рисковете и възвръщаемостта на предприятието, а другия като негов второстепенен формат за отчитане. В този случай директорите и ръководството на предприятието трябва да определят неговите бизнес сектори и географски сектори за целите на външното отчитане, като се основават на факторите в дефинициите в параграф 9 на този стандарт, а не на базата на системата на предприятието за вътрешно финансово отчитане пред съвета на директорите и главния изпълнителен директор, в съзвучие със следното:
а) ако един или повече от секторите, отчитани вътрешно пред директорите и ръководството, е бизнес сектор или географски сектор, основан на факторите в дефинициите в параграф 9, обаче останалите не са, б) трябва да се приложи само към онези вътрешни сектори, които не отговарят на дефинициите в параграф 9 (т. е. вътрешен сектор, който отговаря на дефиницията, не трябва по-нататък да бъде разделян);
б) за онези сектори, отчитани вътрешно пред директорите и ръководството, които не удовлетворяват дефинициите в параграф 9, ръководството на предприятието трябва да разгледа следващото по-ниско ниво на вътрешно секторно разделяне, което отчита информация по линии на продукти и услуги или по географски линии, както е уместно съгласно дефинициите в параграф 9; и
в) ако такъв вътрешноотчитан сектор от по-ниско ниво отговаря на дефиницията на бизнес сектор или географски сектор, основан на факторите в параграф 9, към този сектор трябва да бъде приложен критерият в параграфи 34 и 35 за идентифициране на подлежащите на отчитане сектори.
33. Съгласно този стандарт повечето предприятия ще определят техните бизнес и географски сектори като организационни единици, информацията за които се отчита пред съвета на директорите (особено пред членовете на надзорния съвет, ако има такъв) и пред главния изпълнителен директор (висшето лице за вземане на оперативни решения, което в някои случаи може да бъде група от няколко души), с цел оценяване на представянето на всяка единица в изминалия пе?