Преработен 1997 година
Този преработен международен счетоводен стандарт замества МСС 1 Оповестяване на счетоводната политика, МСС 5 Информация, която трябва да бъде оповестена във финансовите отчети и МСС 13 Представяне на текущите активи и текущите пасиви, които стандарти бяха одобрени от Съвета на КМСС в променен формат през 1994. МСС 1 (преработен 1997) беше одобрен от съвета през юли 1997 и влезе в сила за финансовите отчети, отнасящи се за периоди, започващи на или след 1 юли 1998.
През май 1999 МСС 10 (преработен 1999) Събития след датата на баланса промени параграфи 63(в), 64, 65(а) и 74(в). Промененият текст влиза в сила, когато влезе в сила самият МСС 10 (преработен 1999) - т.е. за годишни финансови отчети, които обхващат периоди, започващи на или след 1 януари 2000.
Следните разяснения на ПКР се отнасят за МСС 1:
# ПКР - 8 Прилагане за първи път на МСС като основна счетоводна база.
# ПКР - 18 Последователност - алтернативни методи.
# ПКР - 27 Преценяване съдържанието (същността) на операциите в правната форма на лизинг.
# ПКР - 29 Оповестяване - споразумения за концесионна услуга.
Въведение
1. Този стандарт ("МСС 1 (преработен 1997)") замества МСС 1 Оповестяване на счетоводна политика, МСС 5 Информация за оповестяване във финансовите отчети и МСС 13 Представяне на текущите активи и текущите пасиви. МСС 1 (преработен) е в сила за отчетни периоди, започващи на или след 1 юли 1998, но тъй като изискванията на този стандарт са в съответствие с изискванията в съществуващите стандарти, се насърчава по-ранното му прилагане.
2. Стандартът осъвременява изискванията на стандартите, които замества, и е в съответствие с КМСС Общи положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети. Освен това, той е разработен, за да подобри качеството на финансовите отчети, представени съгласно изискванията на МСС, като:
а) създава сигурност, че финансовите отчети, които изразяват съответствие с МСС, са в съответствие с всеки приложим стандарт, включително и с всички изисквания за оповестяване;
б) създава сигурност, че отклоненията от изискванията на МСС са ограничени до изключително редки случаи (примерите за несъответствие ще бъдат под наблюдение и ще бъдат издадени допълнителни указания, където е необходимо);
в) дава указания и насоки за структурата на финансовите отчети, включително на минималните изисквания за всеки основен отчет, счетоводните политики и поясненията и илюстриращите приложения; и
г) установява (на базата на Общите положения) практическите изисквания към такива въпроси като същественост, действащо предприятие, избора на счетоводни политики, когато не съществува конкретен стандарт, последователност и представяне на сравнителна информация.
3. За да задоволи нуждите на потребителите на отчетите от по-изчерпателна информация за "резултатите от дейността", измерена на по-широка база в сравнение с "печалбата", показана в отчета за доходите, стандартът поставя ново изискване за основен финансов отчет, показващ тези печалби и загуби, които не са представени досега в отчета за доходите. Новият отчет може да бъде представен или като "традиционно" равнение на собствения капитал във формат с колони, или като самостоятелен отчет на резултатите от дейността. Съветът на КМСС се съгласи принципно през април 1997 да направи преглед на начина, по който резултатите от дейността се оценяват и отчитат. Първоначално проектът по-скоро ще обсъжда взаимодействието между отчитането на резултатите от дейността и целите на отчетността, изложени в Общите положения на КМСС. Поради това КМСС ще разработва предложения в тази област.
4. Стандартът се отнася до всички предприятия, представящи отчети в съответствие с МСС, включително и за банки и застрахователни дружества. Минималната структура е направена така, че да бъде достатъчно гъвкава, за да се адаптира за използване от всяко предприятие. Банките, например, трябва да имат възможност да направят такова представяне, което да отговаря на този стандарт и по-детайлните изисквания на МСС 30 Оповестявания във финансовите отчети на банки и сходни финансови институции.
Стандартите, които са с удебелен курсив трябва да се четат в контекста на основния материал и насоките за прилагането на този стандарт, както и в контекста на предговора към международните счетоводни стандарти. Международните счетоводни стандарти нямат целта да се прилагат за несъществени статии (виж параграф 12 от предговора).
Цел
Целта на този стандарт е да определи базата за представяне на финансовите отчети с общо предназначение, за да се осигури сравнимост на финансовите отчети на самото предприятие, както с неговите от предходни отчетни периоди, така и с финансовите отчети на други предприятия. За да се постигне тази цел, този стандарт определя общите положения за представяне на финансовите отчети, предоставя указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието на тези финансови отчети. Признаването, оценката и оповестяването на специфични операции и събития е разгледано в други МСС.
Обхват
1. Този стандарт трябва да се прилага при представянето на всички финансови отчети с общо предназначение, изготвени и представени съгласно изискванията на МСС.
2. Финансови отчети с общо предназначение са тези, чиято цел е да отговорят на нуждите на потребители, които не са в положение да изискват отчети, направени с цел да отговорят на техни специфични информационни изисквания. Финансовите отчети с общо предназначение включват тези отчети, които са представени отделно или са включени в други публични документи като годишен отчет или проспекти. Този стандарт не се прилага към съкратена междинна финансова информация. Този стандарт се отнася с еднаква сила както по отношение финансови отчети на отделни предприятия, така и към консолидирани отчети на група от предприятия. Стандартът обаче не изключва представянето на консолидирани финансови отчети в съответствие с МСС и на финансови отчети на предприятието майка, изготвени според национални изисквания, включени в същия документ, стига базата на изготвянето на всеки от тях да е ясно оповестена в отчета за счетоводните политики.
3. Този стандарт се прилага от всички видове предприятия, включително банки и застрахователни предприятия. Допълнителните изисквания към банки и сходни финансови институции, които са в съответствие с изискванията на този стандарт, са представени в МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции.
4. Този стандарт използва терминология, която е приложима за предприятия, имащи за цел печалба. Предприятията от обществения сектор биха могли, обаче, да прилагат изискванията на този стандарт. Предприятията с нестопанска цел, правителствените организации, учреждения и други предприятия от обществения сектор, които искат да прилагат този стандарт, може да се нуждаят от изменение в описанията за определени статии от финансовите отчети, както и за самите отчети. Такива предприятия би могло да представят и допълнителни компоненти на финансовите отчети.
Цел на финансовите отчети
5. Финансовите отчети са структурирано финансово представяне на финансовото състояние и на операциите, извършени от едно предприятие. Целта на финансовите отчети с общо предназначение е да предоставят информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от потребители при вземането на стопански решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да отговорят на тази цел, финансовите отчети предоставят информация за предприятието относно:
а) активи;
б) пасиви;
в) собствен капитал;
г) приходи и разходи, включително печалби и загуби; и
д) парични потоци.
Тази информация заедно с информацията в поясненията към финансовите отчети помага на потребителите да предвиждат бъдещи парични потоци и по-специално сроковете и сигурността на генерирането на пари и парични еквиваленти.
Отговорност за финансовите отчети
6. Съветът на директорите и/или друг управляващ орган на предприятието е отговорен за изготвянето и представянето на неговите финансови отчети.
Компоненти на финансовите отчети
7. Пълният комплект на финансовите отчети включва следните компоненти:
а) баланс;
б отчет за доходите;
в) отчет, показващ или:
1) всички промени в собствения капитал; или
2) промени в собствения капитал, породени от операции, различни от капиталовите операции със собствениците или разпределенията за собствениците;
г) отчет за паричните потоци;
д) счетоводна политика и пояснителни бележки.
8. Предприятията се насърчават да представят освен финансовите си отчети и финансов преглед от ръководството, който описва и обяснява основните характеристики на финансовите резултати от дейността и финансовото състояние на предприятието и принципните несигурности, пред които то се изправя. Такива отчети може да включват и преглед на:
а) основните фактори и влияния, определящи резултатите от дейността, включително и промените в средата, в която предприятието оперира, възможностите на предприятието да отговори на тези промени и техния ефект, както и инвестиционната политика на предприятието да поддържа и подобрява на резултатите от дейността, включително и неговата дивидентна политика;
б) източниците на финансиране на предприятието и политиката за управление на рискове; и
в) силните страни и ресурсите на предприятието, чиито стойности не са отразени в баланса в съответствие с МСС.
9. Много предприятия представят извън финансовите си отчети допълнителна информация като доклади по въпроси за околната средата и отчети за добавената стойност особено в отрасли, където факторите на околната среда са значими и когато служителите се считат за важна група потребители. Предприятията се насърчават да представят такива допълнителни отчети, ако управлението вярва, че те ще помогнат на потребителя при вземане на стопански решения.
Общи положения
Честно представяне и съответствие с международните счетоводните стандарти
10. Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Правилното прилагане на МСС с включването на допълнително оповестяване, когато е необходимо, при почти всички обстоятелства води до постигане на честно представяне във финансовите отчети.
11. Предприятие, чиито финансови отчети са изготвени в съответствие с международните счетоводни стандарти, трябва да оповести този факт. Финансовите отчети не трябва да се определят и посочват, че са в съответствие с МСС, освен ако те отговарят на всички изисквания на всеки приложим стандарт и всяко приложимо разяснение на Постоянния комитет за разяснения.
12. Неправилните счетоводни третирания не се изправят нито чрез оповестяване на възприетите счетоводни политики, нито чрез пояснения или обяснителен материал.
13. В изключително редки обстоятелства, когато ръководството прецени, че спазването изискванията на даден стандарт ще бъде подвеждащо и поради това, отклоняването от тези изисквания е необходимо за постигането на честно представяне, предприятието трябва да оповести:
а) че ръководството е стигнало до заключение, че финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на предприятието;
б) че то е приложило във всички съществени аспекти изискванията на действащите МСС, освен че е направило отклонение от даден стандарт, за да постигне честно представяне;
в) стандарта, от който предприятието се е отклонило, същността на отклонението, включително и третирането, което стандартът изисква, причината, поради която това третиране би било подвеждащо при тези обстоятелства, и възприетото третиране; и
г) финансовото влияние на отклонението върху нетната печалба или загуба, активите, пасивите, собствения капитал и паричните потоци на предприятието, за всеки представен период.
14. За финансовите отчети се казва понякога, че "са основани на" или "съответстват на съществените изисквания на" или "са в съответствие със счетоводните изисквания" на МСС. Често не се дава допълнителна информация въпреки, че е ясно, че съществуват съществени изисквания за оповестяване, ако счетоводните изисквания не са спазени. Такива отчети са подвеждащи, тъй като те заблуждават относно надеждността и разбираемостта на финансовите отчети. За осигуряване на увереност, че финансовите отчети, които посочват, че са в съответствие с МСС, ще отговорят на нивото, изисквано от потребителите в международен аспект, този стандарт включва общото изискване за това, че финансовите отчети трябва да дават честно представяне, указания и насоки за това как честното представяне се постига и по-нататъшни указания за определяне на изключително редките случаи, когато определено отклонение е необходимо и се допуска. Това изискване също предполага ясно оповестяване на обстоятелствата, довели до отклонение. Съществуването на противоречие с националните изисквания само по себе си не е достатъчно основание, за да оправдае отклонението във финансовите отчети, изготвени съгласно МСС.
15. В почти всички случаи честното представяне се постига чрез съответствие във всички съществени аспекти с приложимите МСС. Честното представяне изисква:
а) избор и прилагане на счетоводни политики в съответствие с параграф 20;
б) представяне на информация, включително и на счетоводни политики, по начин, който осигурява уместна, надеждна, сравнима и разбираема информация; и
в) предоставяне на допълнителни оповестявания, когато изискванията на МСС са недостатъчни за потребителите на финансовите отчети да разберат влиянието на конкретни операции или събития върху финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието.
16. В изключително редки случаи прилагането на определено специфично изискване на МСС може да доведе до подвеждащи финансови отчети. Такъв е случаят, когато третирането, изисквано от стандарта, е явно неподходящо и по този начин честното представяне не може да бъде постигнато нито чрез прилагането на самия стандарт, нито само чрез допълнително оповестяване. Отклонението от изискванията не е подходящо само поради това, че друго третиране би дало също честно представяне.
17. Когато се преценява дали отклонението от определено специфично изискване на МСС е необходимо, се взема предвид следното:
а) целта на изискването и защо целта не е постигната или не е подходяща при конкретните обстоятелства; и
б) начинът, по който обстоятелствата в предприятието се различават от тези при други предприятия, които следват изискването.
18. Тъй като обстоятелствата, изискващи отклонение, се очаква да се случват изключително рядко и тъй като необходимостта от неспазване ще бъде въпрос на сериозно обсъждане и на субективна преценка, важно е потребителите да са наясно, че предприятието не е спазило във всички съществени аспекти международните счетоводни стандарти. Важно е също така потребителите да разполагат с достатъчно информация, която ще им даде възможност да направят преценка на база на своята информираност за това дали отклонението е необходимо и да изчислят корекциите, които ще се изискват да се направят, за да се постигне съответствие с МСС. КМСС ще наблюдава текущо и ще разглежда случаите на неспазване, които са предоставени на неговото внимание (от предприятия, техните одитори и регулативни органи, например), и ще преценява необходимостта от изясняване чрез интерпретиране или поправки към стандартите, ако е наложително, за да се увери, че отклоненията стават необходими само в изключително редки случаи.
19. Когато в съответствие със специфичните текстове на даден стандарт международният счетоводен стандарт е прилаган преди началната му дата за влизане в сила, този факт се оповестява.
Счетоводна политика
20. Ръководството на предприятието трябва да избере и прилага счетоводна политика, така че финансовите отчети да са в съответствие с всички изисквания на всеки приложим международен счетоводен стандарт и разясненията на Постоянния комитет за разяснения. Там където няма специфично изискване, ръководството трябва да разработи политика, за да създаде сигурност, че финансовите отчети дават информация, която е:
а) необходима за вземането на решение от потребителите на финансовите отчети; и
б) надеждна в това, че те:
1) представят достоверно резултатите и финансовото състояние на предприятието;
2) отразяват икoномическата същност на събития и операции, а не просто тяхната правна форма (Виж също ПКР - 27 Преценяване съдържанието (същността) на операциите в правната форма на лизинг)
3) са неутрални, което означава , че са безпристрастни;
4) са предпазливи;
5) са пълни във всички съществени аспекти.
21. Счетоводната политика представлява специфичните принципи, бази, конвенции, правила и практики, приети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети.
22. При липсата на специфичен МСС и на разяснение на Постоянния комитет за разяснения ръководството на предприятието използва своята собствена преценка за разработване на счетоводна политика за даден обект, която осигурява най-полезната информация на потребителите на финансовите отчети на предприятието. При формирането на тази преценка ръководството взема предвид:
а) изискванията и указанията на МСС, които се отнасят за подобни или свързани въпроси;
б) критериите за определяне, признаване и оценяване на активи, пасиви, приходи (доходи) и разходи, представени в Общите положения на КМСС; и
в) официалните становища на други органи за установяване на стандарти и общоприетата браншова/отраслова практика до степента, до която те са в съответствие с а) и б).
Действащо предприятие
23. При изготвянето на финансовите отчети ръководството трябва да направи преценка на способността на предприятието да продължи като действащо предприятие. Финансовите отчети трябва да бъдат изготвени на базата на действащото предприятие, освен ако ръководството не възнамерява да ликвидира предприятието или да прекрати стопанска дейност или няма друга реалистична алтернатива освен да направи това. Когато при изготвянето на тази негова преценка на ръководството са му известни значителни несигурности, свързани със събития или условия, които могат да породят съществено съмнение, че предприятието може да продължи своята дейност като действащо, тези несигурности трябва да се оповестят. Когато финансовите отчети не са изготвени на база предположението на действащото предприятие, този факт трябва да се оповести заедно с базата, на която са изготвени финансовите отчети, както и причините, поради които предприятието не е разглеждано като действащо.
24. При преценяването дали предположението за действащо предприятие е подходящо ръководството взема предвид цялата налична информация за предвидимото бъдеще, което трябва да бъде поне, но не ограничено до, дванадесет месеца от датата на баланса. Степента на преценката зависи от всеки конкретен случай. Когато предприятието има история на печелившо години наред и има достъп до финансови ресурси, може да се направи заключение, че базата на действащо предприятие е подходяща, без да се налагат детайлни анализи. В други случаи ръководството може да има нужда да прецени широк кръг от фактори по отношение на текущата и очаквана рентабилност, схемите за погасяване на дългове и потенциалните заместващи ресурси на финансиране преди да може да получи удовлетворяващи го доказателства, че прилагането на базата на действащо предприятие е подходяща.
Счетоводство на база принципа на начисляването
25. Предприятието трябва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването.
26. При счетоводство на база принципа на начисляването операциите и събитията се признават в момента на тяхното възникване (а не когато се получават или плащат пари или парични еквиваленти), като се записват в счетоводните регистри и се отчитат във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Разходите се признават в отчета за доходите на базата на директната връзка на направените разходи с приходите на конкретни носители на доходи (съпоставяне). Приложението на принципа (концепцията) на съпоставимост обаче не позволява да се признават статии в баланса, които не отговарят на определението за актив или пасив.
Последователност на представянето
27. Представянето и класификацията на статиите във финансовите отчети трябва да се запазят и през следващите периоди, освен ако:
а) е настъпила значителна промяна в характера на дейността на предприятието или при преглед на представянето във финансовите му отчети е установено, че тази промяна ще доведе до по-подходящо представяне на събития или операции; или
б) е наложена промяна в представянето от МСС или разяснение от Постоянния комитет за разяснения (Виж също ПКР - 18 Последователност - алтернативни методи)
28. Значително придобиване или изваждане от употреба или преглед на представянето на финансовите отчети може да наложат финансовите отчети да бъдат представени по различен начин. Предприятието трябва да промени представянето на финансовите си отчети само в случай, че променената структура има висока вероятност да продължи да се прилага или ако ползата от алтернативното представяне е явна. Когато са направени такива промени в представянето, предприятието рекласифицира сравнителната информация в съответствие с параграф 38. Промяна на представянето с цел съответствие с националните счетоводни стандарти е позволена само дотолкова, доколкото промененото представяне е в съответствие с изискванията на този стандарт.
Същественост и обединяване
29. Всяка съществена статия трябва да се представи отделно във финансовите отчети. Несъществени суми трябва да се обединят със суми с подобен характер или функция и не се нуждаят да се представят отделно.
30. Финансовите отчети са резултат от обработката на значителни по обем операции, които са структурирани чрез обединяването им в групи в зависимост от тяхната същност или функция. Последният етап в процеса на обединяване и класифициране е представянето в съкратена и класифицирана информация, която формира статии или на лицевата страна на финансовите отчети или в поясненията към тях. Статия, която индивидуално не е съществена, се обединява с други и се представя или на лицевата страна на финансовите отчети, или в поясненията. Една статия, която не е достатъчно съществена, за да има основание за самостоятелно представяне на лицевата страна на финансовите отчети, може обаче да бъде достатъчно съществена, за да бъде представена отделно в поясненията към финансовите отчети.
31. В този смисъл дадена информация е съществена, ако нейното неоповестяване би оказало влияние върху стопанските решения на потребителите, вземани на база тези на финансови отчети. Съществеността зависи от размера и същността на дадена статия, преценени от гледна точка на случаите, в които тя е пропусната. При решение дали статия или обединени статии са съществени същността и обемът на статията се оценяват заедно. В зависимост от обстоятелствата както същността, така и размерът на статията могат да бъдат определящ фактор. Например отделни активи с една и съща същност и функция се обединяват, дори ако отделните им размери са големи. Обаче големи статии, които са различни по своята същност или функция, се представят отделно.
32. Съществеността предполага, че специфичните изисквания за оповестяване в МСС може да не се спазят, в случай че получената в резултат на това информация е несъществена.
Компенсиране
33. Активи и пасиви не трябва да се компенсират, освен когато такова компенсиране се изисква или е разрешено от друг МСС.
34. Приходни и разходни статии могат да се компенсират единствено и само когато:
а) това се изисква или разрешава от МСС;
б) печалби, загуби и свързани разходи, възникващи от едни и същи или подобни операции или събития, които не са съществени; такива суми трябва да се обединят в съответствие с параграф 29.
35. От особена важност е както активите, така и пасивите, а също така и приходите (доходите) и разходите, когато са съществени, да бъдат отчитани поотделно. Компенсирането в отчета за доходите или в баланса, освен когато то не отразява същността на операцията или събитието, отнема възможността на потребителите да разберат предприетите операции и да оценят бъдещите парични потоци на предприятието. Отчитането на активи, намалени с обезценки, например обезценка от залежалост на стоково-материални запаси, и на съмнителни вземания, не се счита за компенсиране.
36. МСС 18 Приходи определя термина "приход" и изисква той да бъде оценен по справедливата стойност на полученото възмездяване или на вземането, като се вземе предвид размерът на търговските отстъпки и отстъпките за обем, направени от предприятието. В хода на своята ежедневна дейност предприятието предприема и други операции, които не генерират приходи и са инцидентни спрямо основните дейности, генериращи приходи. Резултатите от такива операции се представят, когато представянето им отразява същността на операцията или събитието чрез нетиране на прихода със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например:
а) печалбите и загубите от освобождаване от нетекущи активи, включително инвестиции и оперативни активи, се отчитат като постъпленията от освобождаването се намаляват с балансовата сума на актива и свързаните с продажбата разходи;
б) разходите, които се възстановяват по силата на договорни отношения с трети страни (например договори за пренаемане), се намаляват от свързаните с тях суми за възстановяване; и
в) извънредни статии могат да бъдат представени нетно, намалени със съответните данъци и малцинственото участие, а брутните суми се представят в поясненията.
37. Освен това печалбите и загубите, възникващи от групови подобни операции, се отчитат нетно, например печалби или загуби от операции с чужда валута или печалби или загуби от финансови инструменти, държани за търгуване. Такива печалби или загуби обаче се отчитат отделно, ако техният размер, характер или регулярност са такива, че е необходимо отделно оповестяване според изискванията на МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.
Сравнителна информация
38. Сравнителната информация по отношение на предходния период трябва да бъде оповестена за цялата цифрова информация във финансовите отчети, освен ако друг международен счетоводен стандарт допуска или изисква друго. Сравнителната информация трябва да бъде включена в текстови и описателен вид, когато това е уместно и необходимо за по-доброто разбиране на финансовите отчети за текущия период.
39. В някои случаи текстовата описателна информация, съдържаща се във финансовите отчети за предходния/предходните период(и), продължава да бъде актуална и за текущия период. Например подробностите по съдебен спор, изходът от който е несигурен към последната дата на баланса и все още не е решен, се оповестяват и в текущия период. Потребителите на финансовите отчети биха имали полза от информацията, че съществува такава несигурност към датата на баланса, както и за стъпките, които са били предприети през периода, за да се разреши тази несигурност.
40. Когато представянето или класифицирането на статии във финансовите отчети е претърпяло промени, сравнителната информация, освен в случаите, когато това е практически невъзможно да се направи, трябва също да бъде рекласифицирана с цел да се осигури сравнимост спрямо текущия период, като характерът, размерът и причините за рекласифицирането трябва да бъдат оповестени. Когато е практически невъзможно да се рекласифицират сравнителните данни, предприятието следва да оповести причината за това и каква е същността на промените, които биха били направени, ако сумите бяха рекласифицирани.
41. При определени обстоятелства може да бъде практически невъзможно рекласифицирането на сравнителна информация, за да се постигане сравнимост с текущия период. Например данните за предходния период (периоди) може да не са били събрани по начин, който позволява рекласификация, и може да не е практически възможно информацията да се пресъздаде наново. При такива обстоятелства същността на корекциите, които биха били направени на сравнителните данни, се оповестява. МСС 8 третира корекциите, които се изискват по отношение на сравнителната информация след промяна в счетоводната политика, която се прилага ретроспективно.
Структура и съдържание
Въведение
42. Този стандарт изисква определени оповестявания на лицевата страна на финансовите отчети, както и оповестяване на други статии да бъдат оповестявани или на лицевата страна на финансовите отчети, или в поясненията към тях и въвежда препоръчителни формати, показани като приложение към този стандарт, които предприятието би могло да използва по подходящ начин съгласно неговите специфични условия. МСС 7 предлага структура на представяне на отчета за паричните потоци.
43. Този стандарт използва термина "оповестяване" в широкия смисъл на думата, обхващащ както статиите, които се представят на лицевата страна на всеки финансов отчет, така и тези, които се представят в поясненията към тях. Оповестяванията, които се изискват от други МСС, се правят в съответствие с изискванията на тези стандарти. Освен в случаите, когато настоящият или друг стандарт изисква противоположното, такива оповестявания се правят или на лицевата страна на съответния финансов отчет, или в поясненията.
Идентификация на финансовите отчети
44. Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от останалата информация в същия публикуван документ.
45. Международните счетоводни стандарти се прилагат само за финансовите отчети, но не и за останалата информация, представена в един годишен отчет или друг документ. Поради това е много важно потребителите да бъдат в състояние да разграничат информацията, изготвена в съответствие с изискванията на МСС, от останалата информация, която може да бъде полезна за потребителите, но не е обект на стандартите.
46. Всеки компонент на финансовите отчети трябва да бъде ясно идентифициран. В допълнение следната информация трябва да бъде ясно показана и повторена, когато е необходимо за по-доброто разбиране на представената информация:
a) наименование на отчитащото се предприятие или други начини за неговата идентификация;
б) дали финансовите отчети се отнасят за отделно предприятие или за група предприятия;
в) датата на баланса или отчетният период, за който се отнасят финансовите отчети, кое от двете е подходящо с оглед на съответния компонент на финансовите отчети;
г) видът на отчетната валута; и
д) степента на закръгленост, използвана при представянето на числовите показатели във финансовите отчети.
47. Изискванията на параграф 46 обикновено се постигат чрез въвеждането на заглавия на страниците и съкратени заглавия на колоните на всяка страница на финансовите отчети. Изисква се преценка при определянето на най-добрия начин за представяне на тази информация. Например, когато финансовите отчети са представени за четене в електронен формат, може да не се използват отделни страници; в такъв случай горните данни се представят достатъчно често, че да се осигури правилното разбиране на предоставената информация.
48. Финансовите отчети често се правят по-разбираеми чрез представянето на информацията в хиляди или милиони от отчетната валута. Това е приемливо дотолкова, доколкото степента на закръгленост при представянето е оповестена и съответно не се губи уместна информация.
Отчетен период
49. Финансовите отчети трябва да бъдат представяни най-малко веднъж годишно. Когато при извънредни обстоятелства датата на баланса на предприятието се промени и годишните счетоводни отчети са представени за по-дълъг или по-кратък от една година период, предприятието трябва да оповести следната информация като допълнение към отчетния период, за който се отнасят счетоводните отчети:
а) причината за използването на отчетен период, различен от една година; и
б) факта, че сравнителните данни за отчета за доходите, промените в собствения капитал, паричните потоци и отнасящите се за тях пояснения не са сравними.
50. При изключителни обстоятелства от дадено предприятие може да се изиска или то може да реши да промени датата на своя баланс, например след придобиването му от друго предприятие с различна дата на баланса. В такъв случай е важно потребителите да знаят, че сумите, показани за текущия период, и сравнителните данни не са сравними, както и да се оповестят причините за промяната на датата на баланса.
51. Обикновено финансовите отчети са надлежно изготвени за период една година. Въпреки това някои предприятия предпочитат да изготвят отчети за период 52 седмици по практически съображения. Този стандарт не изключва тази практика, тъй като не е вероятно изготвените за такъв период финансови отчети да се различават съществено от тези, които биха били изготвени за едногодишен период.
Своевременност
52. Ако финансовите отчети не бъдат предоставени на потребителите им в разумен срок след датата на баланса, ползата от тях значително намалява. Предприятието трябва да бъде в състояние да издаде финансовите си отчети в срок шест месеца след датата на баланса. Съпътстващите фактори, като сложност на дейността на предприятието, не са значима причина, оправдаваща издаване на отчетите след този срок. В много юрисдикции законодателството и пазарните регулатори определят по-специфични срокове.
Баланс
Разграничение "текущи/нетекущи"
53. Всяко предприятие трябва да определи на база същността на дейността си дали да представя или не текущи и нетекущи активи и пасиви като отделно класифицирани на лицевата страна на баланса. Параграфите от 57 до 65 на този стандарт се прилагат, когато се прави такова разграничение. Когато предприятието е избрало да не прави такава класификация, активите и пасивите трябва да бъдат представени обичайно по реда на тяхната ликвидност.
54. Независимо от избрания метод на представяне предприятието трябва да оповести за всеки актив или пасив, който комбинира суми, които се очаква да бъдат възстановени или да бъдат уредени както преди, така и след дванадесет месеца от датата на баланса, сумата, която се очаква да бъде възстановена или уредена след повече от дванадесет месеца.
55. Когато предприятие предоставя стоки или услуги в рамките на ясно определим работен цикъл, отделното класифициране на текущи и нетекущи активи и пасиви на лицевата страна на баланса осигурява полезна информация посредством разграничаване на нетните активи, които циркулират за продължителен период като оборотен капитал, от онези, които се използват в дългосрочните дейности на предприятието. По този начин се отграничават активите, които се очаква да бъдат реализирани в рамките на текущия оперативен цикъл и задълженията, дължими за уреждане през същия период.
56. Информацията за датите на падеж на активите и пасивите е полезна при оценката на ликвидността и платежоспособността на дадено предприятие. МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне изисква оповестяване на датите на падежа на финансовите активи и финансовите пасиви. Финансовите активи включват търговски и други вземания, а финансовите пасиви включват търговски и други задължения. Информацията за очакваната дата на възстановяване или уреждане на непаричните активи и пасиви като материални запаси и провизии е също полезна, независимо дали активит